НА̀ФТА, мн. няма, ж. 1. Безцветна летлива течност, получена при преработване на петрола, която се използва като гориво за дизелови двигатели, за отопление, като разтворител и др. Взе една туба и отиде да налее нафта на моторчето. Ст. Марков, ДБ, 110. Печката е пригодена да гори с нафта.
2. Остар. Петрол, нефт; нафт.
— От перс. през гр. νἀφϑα, нем. Naphta.