НАХОРАТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Нахортувам, нахоратявам. нахоратувам се страд.

НАХОРАТУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Диал. Нахортувам се; нахоратявам се.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1885-1889.


Източник: Речник на българския език (онлайн)