НАЧЀРПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от начерпвам1 и от начерпвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЧЀРПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от начерпвам2 и от начерпвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)