НАЧУМЀРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начумервам и от начумервам се; намръщване, навъсване, свъсване, нацупване. А Боев иначе изтълкува начумерването му. Костакев беше ценен за предприятието .. Защо да го обижда, като го приравнява с другите? Х. Русев, ПЗ, 46.
— Друга (диал.) форма: н а ч у м а̀ р в а н е.