НАЩРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; нащръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Рядко. Разг. Обикн. за много предмети, множество — щръквам, изправям се, навирвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)