НАЮ̀РВАМ, -аш, несв.; наю̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Нападам, връхлитам, правя юруш. Доколкото може- ха, испанците стояха срещу големите сили на диваците, но последните тъй бясно наюрваха, щото невъзможно беше за дълго време да се задържат. П. Кисимов, ОА II (превод), 33. И наюриха срещу малката крепост на новий град Сант Доминго, за да го превземат. П. Кисимов, ОА I (превод), 109.
НАЮ̀РВАМ СЕ несв.; наю̀ря се св., непрех. Диал. Нахвърлям се, засилвам се, юрвам се. Наюриха ся да идат. Н. Геров, РБЯ III, 253. Наюри ся да го бие. Н. Геров, РБЯ III, 253.