НЕБЛАГООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. 1. Който няма приятен, привлекателен вид, приятна външност; грозен, неприятен, отблъскващ. Въпросният свинар бил кривокрак, гърбат, / дебел и нисък,.. / За тяло толкоз неблагообразно / не би се нигде по света / намерила добра одежда. Ст. Михайловски, КБЗ, 55.

2. Който няма приятно, приветливо или добро държание, добри обноски.


Източник: Речник на българския език (онлайн)