НЕБОЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Божество, ангел или праведник, който живее на небето. О, Ликурге, ти пристъпваш при блогословения храм на Зевса и на другите небожители. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 147. Като че знаеше корабът, че носи челяк, който по мъдростта си може да са сравни с небожителите: който е изпитал страдания повече, нежели някой другий от смъртните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 112.