НЕДЕЛЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неделим. Идеята за неделимостта на атома си остава крайъгълният камък на атомната хипотеза. Б. Илиева, КХСН, 75. Въпреки реалната неделимост на „формата“ и „материята“ Кант разграничава тия две понятия и върху тяхната противоположност изгражда своята гносеология. БР, 1931, кн. 8, 299.


Източник: Речник на българския език (онлайн)