НЕДОЖИВЯ̀Л, -а, -о, мн. недоживèли. Прич. мин. св. деят. от недоживея като прил. Който не е живял, не е доживял до определен момент, събитие, явление и под. ● Ж и в я л-н е д о ж и в я л. Поет. Те водиха борба за свободата на своя народ и някои загинаха живели-недоживели. ОФ, 1961, бр. 5140, 2.