НЕДОИЗБЀЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недоизбелвам1 и от недоизбелвам се; недобелване1.

НЕДОИЗБЀЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недоизбелвам2 и от недоизбелвам се; недобелване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)