НЕДОИЗЧЍТАМ, -аш, несв.; недоизчета̀, -èш, мин. св. недоизчèтох, прич. мин. св. деят. недоизчèл, св., прех. Не изчитам нещо докрай; недочитам. недоизчитам се, недоизчета се страд.
