НЕЗАМЀТНО нареч. Остар. Книж. Незабелязано. В кръчмата влязохме незаметно, свършихме си работата и излязохме, без да обърне някой внимание на нас. З. Стоянов, ЗБВ I, 297. Между туй, майка ми непрестанно ся топеше и едвам незаметно. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 7.

— Рус. незаметно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)