НЕИЗЛИЧЍМО. Нареч. от неизличим; незаличимо, неизгладимо. С лице на древен патриарх, .., втълпено неизличимо във всички сърца,.., той се леко кланяше на възторжената овация от заглушителни ръкопляскания. Ив. Вазов, Съч. Х, 112.
