НЕКАЍЛНИЦА ж. Остар. и диал. Жена, която не става каил, не се съгласява, не приема нещо. „Я леж, Никола, да лежим, / двама в един гроб да турнат, нека ни гледа майка ти, / майка ти некаилница. / Тя каил не йе станала / ний двама да са зъмнеме.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 233. Ирини дошле сгледници, / булините ѝ любовници, / буля ѝ некаилница, / тя каил не йе станала. Нар. пес., СбНУ ХХII, 180.