НЕКРИТЍЧНО. Нареч. от некритичен; без критика, безкритично. Вазов е бил безспорен авторитет — творчеството му е приемано некритично, сляпо, но „Вазов, само възхваляван — по думите на Русев — е Вазов, лишен от способността да привлича“. Ив. Богданов, СП, 154.