НЕМАЧКА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За плат, материя, нишка и под. — който не се мачка. А появилите се в последно време немачкаеми платове „Тропикал“, наше производство, по своите качества се доближават до вносния „Тергал“. ВН, 1963, бр. 3799, 1. Немачкаемо целволе. Немачкаем ленен плат.


Източник: Речник на българския език (онлайн)