НЕМТУ̀Р м. Диал. 1. Ням човек; немтурник. Цал немтур е, дума не мож да му изкопчаш. СбНУ ХL, 269. Трае като немтур. Н. Геров, РБЯ III, 287.
2. Мълчалив, намръщен, необщителен човек; немтурник.
