НЕОМЀСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е омесен, измесен. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Неомесени, с живо брашно между листата, неопечени и сладост нямат никаква. Чудомир, Избр. пр, 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)