НЕОПРА̀ВЕНО. Нареч. от неоправен (в 1 знач.). Обикн. с гл. с ъ м, в и ж д а м и с е и под. Означава че някъде, обикн. в жилищно помещение, няма ред, порядък. В малката стаичка беше неоправено, непочистено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243.
