НЕОТСТЪ̀ПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотстъпен. Напразно Катя го уверяваше, че със строга неотстъпност е изпълнявала предписаното от лекаря. Ст. Чилингиров, РК, 169.


Източник: Речник на българския език (онлайн)