НЕПОБЕЛЯ̀Л, -а, -о, мн. непобелèли, прил. Който не е станал бял, не е побелял. ● П о б е л я л-н е п о б е л я л. Разг. Косите побелели-непобелели, децата облечени-необлечени, изучени-неизучени — той не се отчайваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.
