НЕПОВРЕДЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на неповредим. Тиер е изнесъл пред скупщината един нов закон за „неповредимостта на републиката“. В тоя закон са говори, че сяко монархическо проявление против днешнята република ще да ся счита за политическо престъпление. С, 1872, бр. 40, 314.