НЕПОДРАЖА̀ЕМО. Нареч. от неподражаем; неповторимо. Всички [гимназисти] познаваха неговата жизнерадост и остроумие. Никой не желаеше да попадне на езика му — Спас умееше да осмива неподражаемо и другите, и себе си. Д. Жотев, ПМИ, 13. Но защо да се откривам на тези глупаци, на тези слепци? Аз тъй неподражаемо си играя с всички, .., щото и сто години още би могъл да остана в очите на това идиотско общество като идеален человек. Ал. Константинов, Съч., 307-308. В трупата „Сълза и смях“ тая роля [Македонски от „Хъшове“] е неподражаемо изпълнявана от г. Ив. Попов. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 108.