НЕРА̀НЗА ж. Остар. и диал. 1. Портокал. А лятна нощ през прозорците гледа/ в чертога пиршествен и лее/ со тихата прохлада, аромат/ от миндали, оливи и неранзи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. Още [дядо Костадин] щеше да наръчва, но в очите му се отрази блясъкът на китната неранза. Тя бе неговата гордост — друго дърво в селото нямаше. К. Петканов, СВ, 34. Беше красна нощ, а въздух — преизпълнен балоговонием, кто догонваше вятър из многа краища, где край двори.. многобройни неранзи растат. БДн, 1857, бр. 4, 16.

2. Дребен пъпеш; наранджа. Произведения дава [Португалия] на Ишпания, йоще и портокали и неранзи чудни. Ив. Момчилов, МПЗ, 35.

— От ит. naranza през гр. νερἀντζα. — Други форми: н е р а̀ м д ж а, н е р а̀ м з а, н е р а̀ н д з а, н е р а̀ н д ж а, н е р а̀ н з, н е р а̀ н ц, н е р а̀ н ч а, н е р è н д ж а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)