НЕРУШЍМО. Книж. Нареч. от нерушим; много силно, здраво. „Кълна се во имя всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазя Органичекий устав и законите на Княжеството“. ПОУ, 8. А пак Апостолска ся нарича [Христовата църква], зачтото пази нерушимо Христовата наука, что ѝ са предали апостолите. Хр. Данов, ППК (превод), 47.