НЕСАМОСВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който няма самосъзнание, не е осъзнат за нещо; неосъзнат. Невежеството влечеше със себе си всичките злини.., които е наказан да претърпява в глубоко молчание един непросвещен и несамосвестен народ. Ч, 1871, бр. 11, 327.