НЕСТОРИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Книж. Привърженик, последовател на несторианството. Като описва борбата на православните с несторианците, той прави такава характеристика на едните и другите: „Същата ненавист, която погуби Ипатия (..), довела е до смърт и Нестория“. ПСп, 1876, кн. 11-12, 52-53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)