НЕСТРО̀ЙНО. Нареч. от нестроен (във 2 и З знач.). Откъм северната страна на склона се понесе познатата песен „Жив е той, жив е“. Пееха укрепнали мъжки гласове. Пееха малко нестройно и не дотам чисто, ала пълни със сърдечно вълнение. В. Геновска, СГ, 298. Стадата бавно се прибираха. Тихият шепот на хлопатарите долиташе нестройно и заглъхваше над пъстрите ливади. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73.

Нестройно запукват пушки. М. Кремен, Б, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)