НЕУДОВЛЕТВОРЍТЕЛНО. 1. Нареч. от неудовлетворителен; без да удовлетво- рява, без да задоволява, незадоволително. Освен това, у г-на Бобрикова множество събития са описват неудовлетворително и темно. Знан., 1875, бр. 7, 111.
2. Рядко. Без удовлетворение, без задоволство; неудовлетворено. Заседателят с папионката погледна неудовлетворително Беглишки и му напомни още веднъж да говори по-конкретно. К. Калчев, СТ, 230.