НЕУЗДА̀ВИЦА нареч. Само в съчет.: На неуздавица. Диал. Изневиделица, неочаквано, ненадейно, внезапно; неуздано, ненаузда, ненаузданица. След малко обръщам се да видя какво става и забелязвам, какво мислиш? Един бабанко чернобрад, с плетена шапка. На две крачки се изправил и седи. „Бре, майка му стара — викам си, — какви са тия чудеса, да изникне на неуздавица толкав мъж?“ Н. Хайтов, ДР, 114.