НЕУЮ̀ТНО нареч. 1. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е, с т а в а и под. Означава, че някъде няма уют, че е неприветливо. Изобщо Дора не беше добра домакиня и у тях обикновено бе разхвърляно и неуютно. Л. Станев, ПХ, 24.
2. С гл. като ч у в с т в а м с е, у с е щ а м с е или с лич. местоим. в дат., обикн. в съчет. с гл. с ъ м, с т а в а м и под. Означава, че някой не се чувствува добре някъде. Тя [лелята] загърна зиморничаво рамене в плетения шал. Стана ѝ неуютно, несигурно. Бл. Димитрова, ПКС, 266. У тях се чувствуваш винаги неуютно — или той е мълчалив и намръщен, или тя е нервна и припряна. Δ Неуютно ми е в това голямо помещение.