НЕФ1, нèфът, нèфа, мн. нèфове, след числ. нèфа, м. Архит. Издължена част на християнска църква, която е с колони от едната или от двете дълги страни; кораб3.
— От лат. navis 'кораб' през фр. nef.
НЕФ2, нèфът, нèфа, мн. нèфове, след числ. нèфа, м. Остар. Кораб1. От стожера морякът на стража викаше: — Кораб! По носа, вляво два румба кораб! Беше търговски неф на път от Кафа за Константинополис. Д. Добревски, БИ, 31.
— От лат. navis през фр. nef.