НЕФРОЛИТИА̀ЗА, мн. няма, ж. Мед. Заболяване на бъбреците, причинено от образуваните в тях камъни; бъбречнокаменна болест. При нефролитиазата се препоръчва пиенето на значителни количества течности, които от една страна, промиват бъбреците и спомагат за механичното изхвърляне на дребните песъчинки и, от друга, разреждат урината, с което пречат за утаяването на солите. Л. Митов и др., ВБ, 254.
— От гр. νεφρόσ 'бъбрек' + λιϑοσ 'камък'.