НЕФРО̀Н м. Мед. Структурно-функционална единица на бъбрека, която е бъбречно телце с извито или право каналче, излизащо от него. Цели функционални единици не се възстановяват; ако бъде унищожено цяло делче в черния дроб или цял нефрон, възстановяване не настъпва. Б. Кърджиев, ОПА, 326.

— От гр. νεφρόσ 'бъбрек'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)