НЀЧЕМ, -еш, мин. св. -ех, несв., прех. Диал. Не искам, не ща; нехта. Изминал беше месец, когато баща ѝ дойде да я навести. Гюргя го посрещна на стълбите, хвана се за него и заплака с глас. — Вземи ме, тато — молеше тя, — вземи ме, нечем тука. Г. Райчев, В, 25. Сака Геле Ганка! Он я сака, а она го нече. / Като рече — .. като че отсече: / Богатска съм — богат че да зема! Елин Пелин, Съч. V, 109. Тогай Никола думаше: / — Сватове, от три градове, / като ме мене нечехте / язе сас вазе да идем, / защо без мене не свършихте? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 179. Ако нечеш печено, че го ядеш варено. Погов.