НИЗКА̀РВАМ, -аш, несв.; низка̀рам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Изкарвам. низкарвам се, низкарам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)