НОМАДЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Номадски, номаден. В преселяванието съм представил българите като народ номадически, без агрикултура и друго индустриално развитие, нъ на скотовъдство и ловство отдадени. Н. Павлович, РК, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)