НУМИЗМАТЍК, мн. -ци, м. Книж. 1. Човек, който се занимава с колекциониране на старинни монети и медали; нумизмат. Запалените нумизматици от целия свят получиха миналата година подарък: на Кокосовите острови в Индийския океан бяха пуснати първите в света пластмасови монети. НТМ, 1970, кн. 11, 42. — В стенда със стари монети бяхме изложили една извънредно ценна... от времето на император Домициан. Наглед — нищо особено, но има нумизматици в чужбина, които за нея биха дали мило и драго... К, 1969, кн. 7, 48.
2. Учен, който се занимава с нумизматика. За третия принос от А. Т. Илиев, върху българската нумизматика, трябва да оставим да се произнесат нумизматици и археолози специалисти, каквито са С. Любич и др. БСб, 1894, кн. 4, 331.
— От нем. Numismatiker.