ОБАГРЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); оба̀гря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обагрям; обагрювам. Тука ся докарваха диви зверове от най-далечни страни, и здрави и яки человеци, наречени гладиатори (бойци) и ся поставяхя да ся борят и да обагряват арената с кръвта за наслаждение и развлечение на жителите от тогавашната столица на римското царство. ИЗ 1874-1881, 1882, 107. обагрявам се, обагря се страд.

ОБАГРЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); оба̀гря се св., непрех. Обагрям се; обагрювам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)