ОБА̀ЖДАМ, -аш, несв.; оба̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Писмено, като казвам с глас или по друг начин съобщавам на някого нещо; уведомявам, известявам. Разсилен донесе едно писмо.. То му обаждаше, че е назначен в тричленната комисия, натоварена да прегледа утре качеството на брашното. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 88-89. Вкъщи Елена му подаде телеграмата, с която Росица и Георги обаждаха, че си идват. А. Наковски, МПП, 183. — Ще се годя за Еньо.. Ама моля ти се, Станке, да си мълчиш, само на тебе обаждам. Елин Пелин, Съч. III, 124. Същата сутрин от мандрата дотича запъхтяно момче и обади, че двамата овчари Стоян и Тодор са намерени заклани в колибата. А. Каралийчев, В, 173. С тия огньове дервенджии и харбалии обаждаха на селата да бягат, че кърджалиите идат. Й. Йовков, СЛ, 119. ● Обр. — Моите колена още ден-два напреж ми обаждат, че ще се промени времето. Й. Йовков, ЖС, 41.
2. Казвам, съобщавам на някого, че някой друг е извършил нещо лошо или нередно, обикн. с оглед да бъде наказан; издавам, наклеветявам. Верните царски поданици се задължават.. да обаждат или предават казания избягнал престъпник.. на законната власт. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. Покровителствуваха ни.. а понякога ни изпращаха да им купуваме цигари от близкия бакалин, тъй като гимназистите не биваше да пушат и той можеше да ги обади на родителите им. А. Христофоров, О, 17. Кир Апостол ефенди отишол в града, та ме обадил на членовете в черковната община. М. Кънчев, В, 271. Утре ще те обадя на класния... нè, още сега! Да видим защо си се качил на часовниковата кула! П. Стъпов, ЧОТ, 5. обаждам се, обадя се страд. Нямаше спасение, трябваше да се обади цялата тайна. Ив. Вазов, Съч. Х, 6.