ОБА̀ЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обаждане. Ако отпосле ся земе известие, че някой е скрил виното си и остало непремерено, ще му ся зима пак двоен ресим споряд закона, и ще ся записва напълно доход, без да ся дава някому награда за обажданието. Дун., 1876, бр. 1076, 48. Г-н Богоров е обнародвал в „Източно време“ едно „обаждание“, с което обажда на българския свят, че е турнал под печат една твърде полезна книга, под заглавие „Селски лекар“. Знан., 1875, бр. I, 358.