ОБВЀЗВАМ, -аш, несв.; обвèжа, -еш, мин. св. обвèзах, св., прех. Остар. Книж. 1. Завързвам, обвързвам. Уните нели оставиха Меотийското море, за да идат да обвежат с тежки вериги народи по-северни? Ч, 1870, кн. 5, 132.
2. Прен. Задължавам, обвързвам. Тоя [божий] закон обвезва и нас, христиане, да го слушаме и да ходим по него. Хр. Данов, ППК (превод), 62. Аз усещах, че бях обвезал себе си да не ся върна, доде не извърша предприятието си сполучливо. ИЗ 1877, 405. обвезвам се, обвежа се страд.
ОБВЀЗВАМ СЕ несв.; обвèжа се св., непрех. Задължавам се, обвързвам се. Търговец ся обвезал да заплати запис от 500 гроша след година и 8 месяци по 5%. Хр. Данов, ТПЧ, 285. Велики европейски сили.. твърде малка грижа имаха за положението му [на българския народ] в действие, ако и в парижкий договор (1856) ся обвезаха за това! Г. С. Раковски, БВВ, 5.