ОБВЍСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обвиснувам и от обвиснувам се; обвисване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)