ОБДАРЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обдарявам и от обдарявам се. Новината за обдаряването на отоманските народи с конституция тутакси залива Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 206.


Източник: Речник на българския език (онлайн)