ОБЕЗВЪЗДУША̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обезвъздушавам и от обезвъздушавам се. С цел за обезвъздушаване в най-високите точки на тръбопроводите трябва да се предвиждат продухвателни пробки или кранчета. Д. Вълков, Х, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)