ОБЕЗЛИСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Химически препарат, с който се напрашват или напръскват листата на растения с цел да се предизвика преждевременното им опадване; дефолиант. Самолети разпръскват над джунглата обезлистител.


Източник: Речник на българския език (онлайн)