ОБЕЗМИРЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезмирисвам и от обезмирисвам се; обезмирисяване. Обезмирисването на сиренето чрез промиване със студена вода и киснене в кисел цвик дава резултати само когато недостатъкът се е появил скоро. Н. Димов и др., ТМ, 197. Соята.. има непри- ятна миризма, която се предава и на нейните продукти. Затова се налага нейното обезмирисване. А. Генадиев и др., 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)