ОБЕЗМЍТВАМ, -аш, несв. (остар.); обезмитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обезмитявам. обезмитвам се, обезмитя се страд. „Предлагам на митниците.. когато се обезмитват стоки на името на търговец, който е.. представял фалшиви фактури.. такива стоки да се проверяват най-щателно.“ Бълг., 1902, бр. 518, 3.