ОБЕЗМИТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обезмитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Заплащам мито за изпратена или внесена от чужбина стока, за да я получа. Обезмитявам колет от чужбина. обезмитявам се, обезмитя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)